Кампанията тази година преминава под мотото „Никой не е сам“, с акцент върху ранната диагностика, информираността и съвременното лечение на лимфедема.

В инициативата ще се включи и доц. д-р Любина Веселинова, дм – специалист по физикална и рехабилитационна медицина и лимфология и основател на ЛайВс Клиник.

Какво представлява Световният ден на лимфедема?

Световният ден на заболяванията на лимфната система се отбелязва ежегодно и има за цел да повиши обществената информираност относно:

• първична лимфедема
• вторична лимфедема
• липедема
• лимфни малформации
• хронични отоци и нарушения в лимфния дренаж

През 2026 г. се отбелязва 11-ото издание на инициативата.

Лимфедемът е хронично състояние, което изисква навременно разпознаване и индивидуален терапевтичен подход. Ранното диагностициране значително подобрява прогнозата и качеството на живот.

Кога ще се проведат безплатните прегледи за лимфедем?

📅 5 март 2026 г. (четвъртък)

🕒 14:00 – 18:00 ч.
📍 Съдови кабинети №57 и №58 – НКБ

Прегледите ще бъдат извършвани от специалисти от Клиниката по съдова хирургия и ангиология.

📅 6 март 2026 г. (петък)

🕒 08:30 – 12:30 ч.
📍 ЛайВс Клиник, гр. София, Ул. „Флора“ №65, Манастирски ливади-Изток (Записвания до 17ч. на 05.03. Препоръчителна е формата за контакт.)

🕒 14:00 – 18:00 ч.
📍 Кабинети №57 и №58 – НКБ

В този ден пациентите ще имат възможност да бъдат консултирани и от доц. д-р Любина Веселинова.

За кого са подходящи консултациите?

Безплатните прегледи са подходящи за пациенти, които имат:

• оток на крайниците
• чувство за тежест или напрежение в краката или ръцете
• подуване след операция или онкологично лечение
• съмнение за липедема
• вече поставена диагноза лимфедем и нужда от второ мнение

Как да се запишете?

Консултациите се извършват след предварително записване на телефон:

📞 02/921 71 58 или като попълните формата ни за контакт ТУК.

Записвания се приемат до 14:00 ч. на предходния ден.

Защо ранното лечение на лимфедема е важно?

Нелекуваният лимфедем може да доведе до:

• прогресивно увеличаване на отока
• фиброза
• кожни промени
• инфекции

Съвременното лечение на лимфедема включва индивидуален терапевтичен план, компресивна терапия, лимфен дренаж и рехабилитационни методи, насочени към контролиране на симптомите и подобряване на функционалността.

Ако имате симптоми или съмнение за лимфно заболяване, възползвайте се от възможността за безплатна консултация със специалист по лимфология.

Очакваме Ви!

Ако отокът в долните крайници не преминава след почивка, най-вероятно става въпрос за състояние, което налага консултация със специалист и адекватна терапия, казва основателката на най-новото заведение за комплексно рехабилитационно лечение на лимфедем LyVesClinic, чийто слоган е „Здравето е състояние на духа”

Доц. д-р Любина Веселинова дм е дипломиран лекар (МУ-София), специалист по физикална и рехабилитационна медицина с над 30-годишен клиничен опит в болничната и в извънболничната медицинска помощ с фокус концептуална медицинска рехабилитация. Пионер в комплексното болнично и извънболнично рехабилитационно лечение на вторични лимфедеми у нас, с 5-годишен позитивен опит, съизмерим с европейските стандарти.

Оказва се, че лимфедемът съвсем не е рядко заболяване, колкото и рядко да се говори за него. Обусловен е на първо място от по-добрата преживяемост след различни оперативни интервенции, включително и при онкологични заболявания, особено тези в малкия таз, областта на аксилата, с дисекция на лимфни възли и пакети. Лимфедеми обаче се развиват и при нетолкова драстични хирургични операции, дори и без тях, обяснява доц. Веселинова, която е дългогодишен клиничен физиотерапевт.

Какви са възможните причини да се развие лимфедем и не като следствие на хирургия? Стените на лимфните съдове нямат еластичност, нито мускулни влакна в интимата си, които да ги предпазват, така че веднъж разширени, не може да се възстановят с покой, упражнения или повече движение. Затова е нужно правилно отношение към тях. Ако не им дадете възможност да функционират нормално, си причинявате страдание. Визирам прекалено дълго стоене на крака например, което натоварва целия съдов комплекс на долния крайник. Ако след покой отокът се е оттеглил, тогава не е страшно. Все пак това не бива да се повтаря често и да трае твърде продължително.
Колкото до лимфедемното състояние, то не преминава от лежане. Понякога преди да стане лимфедем, може да бъде степен на лимфатична задръжка. В началните стадии е обратимо и би могло да бъде повлияно. Добре е това да се знае от застрашените групи. Да не подценяват първоначалната изява или да не разчитат, че е нещо, което ще мине от само себе си. Така че нека не се забавя консултацията, за да може да се предприеме адекватна намеса и подходяща препоръка навреме. Да се спести разгръщането по-нататък на цялата картина, наблюдавана при стари, нелекувани, запуснати случаи на лимфедем. Апелирам към повече самокритичност и самонаблюдение. И към търсене на специализирана консултация по компетентност.

Вие описахте първото проявление на лимфедем, но има ли още нещо, което трябва да знаем за това заболяване? И как изглежда запуснат случай на лимфедем? Като израз само на оперативна травма, лимфедемът е преходен. Но ако се задържи над 2 седмици след смяна на колянна или тазобедрена става например, без да се повлияе, нататък може да последва необходимост от външно дрениране.
Важна особеност на лимфната течност е, че е богата на протеини. Когато тя не се дренира по естествения си път, тези белтъчни молекули се задържат в междуклетъчното пространство. Появява се оток. И с напредването му в по-големи региони и в подкожието, в надлежащата кожа започват да настъпват промени към втвърдяване, в някои случаи и със секреция на лимфа, разязвявания и други различни по вид кожни изменения. Може да се ограничат с епизодична лимфорея – просмукване на лимфна течност през кожата. При подходяща грижа, изразяваща се в подсушаване и добра лична хигиена, може и да не се стигне до разязвяване или до еризипел, т.нар. червен вятър, много опасна стрептококова инфекция. В някои случаи преболедуван еризипел е причина да се развие лимфедем, както и обратното – тази богата на протеини течност да създаде благоприятна среда за развитие на инфекция и еризипелът да бъде насложен върху лимфедемно състояние. Често и рецидивиращо. Задължително, когато се забележи зачервяване и затопляне на кожата, усещане за разпъване, бодеж, да се търси лекар. Лечението трябва да се проведе от дерматолог, инфекционист или съдов хирург и включва антибиотик, дори често инфузионно. А най-драматичното състояние на лимфедем е т.нар. слонска болест (елефантиаза). За съжаление, не са малко случаите, с които се сблъсквам, заради колебания, и то години наред какво да се направи, къде да се отиде…

Има ли начини да се справим поне донякъде сами със заболяването в първоначалния му стадий? Умерено движение с умерено натоварване трябва да си осигуряваме регулярно.

Както движението храни ставата, така мускулната помпа поддържа здрави венозните и лимфните съдове. Така е сигурно, че няма да ги оставим съвсем без тонус и пренатоварени от седяща или стояща позиция.

По време на ковид пандемията с моя екип бяхме подготвили кратко филмче за пациентите какво да правят при по-ограничена мобилност и сред затворени пространства, за да подобрят венозната си помпена функция. С което да увлекат и лимфните съдове в дрениране на хипотетично задържаната течност.

Да допуснем, че сме във фазата, когато отокът не минава от лежане след умора, нито от препоръчаните физически натоварвания. При какъв лекар да търсим помощ? У нас лимфедем се диагностицира от ангиолози и съдови хирурзи. Пациентите с по-добра осведоменост може да посегнат към някое от компресивните облекла – чорапи, клинове, за да изиграят ролята на външно поддържащо средство, което да не допусне отокът да се фиксира или да се разширява неконтролируемо. Доста масажни студиа презентират т.нар. мануален лимфен дренаж (МЛД). Когато се касае за т.нар. уморени крака, за обичайно натоварване, довело до отоци със задръжка и на лимфа, те са ок. Но когато става дума за заболяване и необходимост от потвърждаване на клиничната диагноза, стадиране на лимфедема по регион, степен на развитие, давност и ангажираност и на други структури, визирам най-вече кожата, тогава този популярен МЛД дори може да бъде опасен. При нас като специализирано клинично звено сме изградили програма, съобразена с европейските гайдлайни за лечение на такива състояния, привнасяща и творческия почерк на българската рехабилитационна школа, на която имам привилегията да съм приемник, последовател и участник.

Сигурно първият етап от тази програма е диагностицирането. Да, започва се с екзактен лекарски преглед, с оценка на произхода на лимфедема. Специално за физикалната медицина е важно да се определят ясно и противопоказанията. Особено ако пациентът има основно заболяване.
Като цяло грижата за пациентите с лимфедем у нас е недостатъчна. Отделно обективизацията на тяхното състояние с изключение на доплер сонографията за оценка на състоянието на съдовете, която е рутинна, не е особено адекватна. Измерването на засегнатия крайник със сантиметър е класика, но съдържа субективност. Зависи от това дали в началото и в края измерва един и същи човек, или който е в момента на смяна от рехабилитационния екип. Също така човешката ръка невинаги може да дозира по един и същи начин натиска, в случая опъна на сантиметъра, така че навсякъде в точките, определени да бъдат водещи в стадирането на лимфедема, измерването да бъде екзактно. Постарахме се да преодолеем тези отклонения чрез въвеждане в диагностичния скрининг на съвременен компютризиран апарат за цялостен бодианализ, който използва изкуствен интелект да надгражда обема изследване на база маркираните в процеса на изследване отклонения, с изграждане на 3D образ на тялото на основата на нерентгенов сигнал, което е важно за нашите пациенти.
Освен че снема биопараметри, включително вътреклетъчна хидратация, новост при този апарат е и възможността за допълнителна оценка с ротационна платформа, която освен за обемите на тялото дава представа за обиколки в няколко точки, което по категоричен начин елиминира субективния момент в снемането им и служи за проследяване в хода на лечението на прогресията или регресията на отока. Този апарат последно поколение може да измери и обема на движение в раменната става в двете равнини на движение, което придава обективност в оценката особено при жени след операция от рак на гърдата. Често те дори не осъзнават, че имат ограничено движение в раменната става и едва на 3D реконструирания образ в края на изследването забелязват реалната степен на изява на лимфедем в горния крайник.
Особено се радвам, че можахме да осигурим и разполагаме и с уред за измерване на кожната плътност – друг съществен за оценката на стадия на лимфедема обективизиращ метод, даващ ни представа за началния подход, който да изберем, до каква степен и с какъв темп повлияваме в хода на лечението кожното засягане, настъпилата кожна фиброза, която при лимфедем не е необичайна, но не трябва да се допуска.

С какви още възможности разполага ЛайВс Клиник? Бих искала оборудването на ЛайВс Клиник да бъде възприемано като концептуално. Независимо от заболяването, по повод на което ще се обърне към нас пациентът, е важно да имаме правилното решение не само като разнообразие на съвременна медицинска апаратура, но и като методика, базирана на класиката или съчетана с нея. Визирам възможността да провеждаме и хидромасаж, нещо, което на много малко места е осигурено с изключение на балнеологичните лечебни заведения. Разполагаме с рядко срещани в масовата практика вана за целотелесен хидромасаж, четирикамерни вани за вихров масаж. Те са подкрепа към цялостната програма за терапия на лимфедем, която се стараем да осигурим и да проведем за нашите пациенти. Хубавото е, че целенасочено по този начин можем да повлияем без намесата на преформиран (електрически) фактор, често противопоказен за пациента. В някои от случаите може да се включи и роботизиран апарат за пасивно раздвижване на долните крайници, с който също разполагаме. Друг интересен и уникален аспект на практиката е осигуреността и с натурални физикални средства като лечебна кал, парафинови компреси.
Оборудването, касаещо класическите методи и средства, също е налично в центъра – клетката на Рош, приспособленията за пулитерапия, шведска стена за комбинирани и дозирани натоварвания, електро- и магнитни полета, светлолечебни методики…

И всичко това в комплекс води ли до пълно излекуване на лимфедем? Ние оценяваме възможността за спонтанен редренаж, когато го подпомогнем с външни физикални фактори. Това е най-доброто, което може да се случи. Всичко драстично привнесено може допълнително да травмира. Възможно е, ако не е избран правилният момент или не е снет точният специфичен рехабилитационен потенциал при хора с лимфедем, иначе чудесни средства като прийоми от мануалния или апаратния лимфен дренаж (т.нар. от пациентите ботуши или помпи) да не сработят или дори да навредят.
Стандартът е да се движим по класиката – деконгестия с използване на медицински компресионни бандажи, селективни упражнения… Най-често компресивните превръзки се съчетават с кинезитерапия – методики с уреди, апаратен лимфен дренаж и всичко останало, свързано с поддържане на кожата и мобилността на ставите. Понякога тази фаза може да изиска по-продължително време, преди да започнем по-разширена рехабилитационна програма. Заради отока понякога може да се появи страдание на периферните нерви. Така че, ако няма противопоказания, може да дойдат в съображение и т.нар. преформирани физикални фактори. Като цяло на тази на пръв поглед „плашеща“ патология може да се придаде клинична кротост и предвидимост, но да не се забравя, че това коварно може да се промени, ако подценим провокативните фактори, системността на лечението и значението на самия пациент като фактор в контрола на състоянието си.

Източник: Списание “D!VA”

©  Цветелина Белутова

Фотограф : Цветелина Белутова

Доц. д-р Любина Веселинова, дм, е основател на първата клиника в България, специализирана в комплексна лимфологична рехабилитация – “ЛайВс клиник”. Завършила е Медицинския университет – София, където придобива и медицинска специалност “Физиотерапия, курортология и рехабилитация”.

Притежава над 30-годишен клиничен опит както в болничната, така и в извънболничната медицинска помощ по специалността. Доктор по медицина от 2013 година, от 2017 г. – с академично звание доцент. В последните 20 години упражнява професията си като военен лекар, преминала последователно всички етапи на кариерно развитие. Началник на Клиника по физикална и рехабилитационна медицина (2019 – 2024), полковник от резерва от март т.г. Направления на клинично профилиране: ранна рехабилитация; лимфедем, рани, вертебро- и белодробна патология, остеопороза, МС. Научноизследователски трудове и приноси в областта на електромагнитните полета (ЕМП) като рисков професионален фактор за здравето, магнитотерапията, концептуалната рехабилитация, рехабилитацията на онкохематологични заболявания, балнеоталасотерапията в рекреацията при съвременна патология.

Лимфедемът е заболяване, при което лимфната течност попада и се задържа извън лимфните съдове. Не просто подуване, а израз на цяла палитра от нарушени процеси в организма. Лимфедемът може да е придобит (вторичен) или вроден (първичен).

Прочетете цялата статия на страницата на вестник Капитал.

– Доц. Веселинова, стартирате нов проект – Клиника за лечение на лимфедем. Разкажете ни повече за тази Ваша новаторска амбиция.

– Всеки има своите посвещения и мечти. Не онези недостижими мечтания, а онези, които си приближавал с всяка крачка изминат житейски и професионален път. В последните години за мен това са болните с придобит лимфедем. Оказа се, че това е последица от неблагополучията, с която най-често пациентите трябва да привикнат, и да подчинят ежедневието си на ограниченията, произтичащи от нея. Дългогодишният ми опит във физикалната и рехабилитационна медицина в една от най-динамичните многопрофилни болници у нас, познанието за понякога незримия биологичен отклик към физикалните фактори, приложени правилно и навреме, натрупано от научната и практическата ми работа върху електромагнитните полета, беше мотивът за развитие в тази посока.

Специализацията ми по лимфология в Германия само потвърди изпълнимостта на провежданите там протоколи за лечение при тези болни и в България. Нещо повече, има неща, с които можем успешно да допълним и подобрим тези методи за лечение.

А новият ми професионален проект мога да определя като естествено професионално продължение и своеобразен преход от военния към цивилния живот.

В търсене на възможности за реализацията му, намерих съмишленик и отклик в лицето на д-р Антония Първанова, Управител на МЦ по регенеративна медицина и дълголетие. Едно от лечебните направления там е радичестотно хипертермично лечение на солидни тумори и интравенозна хемо-ЛАЗЕР терапия при онкоболни, така че в името на комплексната медицинска грижа към тези болни, решихме да обединим усилия по направленията си на компетентност.

– В България не се говори много за профилактика и лечение на болестите на лимфната система. Едновременно с това, рехабилитацията на лимфната система при онкологично болни е съхраняващият качеството на живот инструмент в терапията.

– Докато в повечето западноевропейски страни, медицинската и социалната помощ при болните с лимфедем вече е утвърдена и ясно разписана и се следва на всяко едно ниво на болничната система от вече над 20 години, у нас се оказа, че тези пациенти до неотдавна бяха неразпознати от нашата система, въпросите за по-нататъшното им лечение будят двоумение, а така нужните им медицински изделия са изцяло за тяхна сметка. Естествено, това отваря пространство за пазарно предлагане на недостатъчно или изцяло некомпетентни услуги. И цената не е само във финансовото изражение, а и в последиците върху здравето. За най-голямо съжаление, има съобщения и за фатални такива.

И все пак, на фона на всичко това има и някои добри новини – няколкогодишните усилия на лекари, пациентски организации и институции дадоха резултат. От края на м. март, с решение на Надзорния й съвет, НЗОК прие тези диагнози да бъдат включени в Списъка й на заболяванията. Малка, но сериозна и обнадеждаваща първа крачка.

– Защо е толкова важна навременната диагностика и специализиран подход към лимфедема?

– В последните години се отбелязва нарастване на дела на онкологичните заболявания, както и подобрена преживяемост на засегнатите пациенти вследствие на модерните таргетни цитостатични терапии, прецизни радикални интервенции и фокусирана лъчетерапия, прилагани вече и у нас. Това обаче изявява някои последици от засягането на регионални анатомични структури в хода на лечението: дисекция на лимфни възли и пакети, прекъсване на лимфни пътища, тъканна травма, нарушаващи функцията и циркулацията в лимфната система, в някои случаи дори години след това. При липса на правилен и навременен подход, дисфункцията на тази система довежда до състояние на вторичен лимфедем, надхвърлящ региона на патология и въвличащ в дисфункция и други органи и системи. Затова лимфедемът е интердисциплинарно заболяване и мултидисциплинарната колаборация между специалистите е особено важна!

Най-общата ориентация по данни, достъпни в Интернет, показва честота на изява на лимфедем в световен мащаб в съотношение 1:40, което съотнесено към българското население може да прогнозира около 150 хил. случая. Това е изключително условно, имайки предвид че са отчетени данните само от страни с активна статистика за лимфедем, сред които досега нашата за съжаление не попада, както и, че представянето на този профил по болестни групи търпи значителна динамика. В тази връзка към момента обсъждането на брой пациенти в страната като отправна точка за свързани с това конкретни мероприятия, прогнози или разчети е неточен и не би бил реалистичен.

Независимо от това, този медицински проблем се нуждае от специализирана структура в която по компетентност да се извършва диагностика, диференциална диагноза и подход към лечението му навреме. Това успешно предотвратява прогресията и връща качеството на живот на тези хора.

 – Кое лечение на лимфедем е максимално надеждно?

 В утвърдените специализирани центрове за лечение на лимфедем в европейските страни, има създадени и работещи протоколи както за консервативни, така и за оперативни подходи в лечението. Успеваемостта е в различна степен и е зависима както от комплексното наблюдение на пациентите, така и от осъзнаването на собствената им роля в този процес. Практиката е показала, че системната лимфедем-рехабилитация е най-добрият работещ подход, способен да доведе до стабилизиране и стациониране на състоянието и то за години напред.

Ориентацията на дейността на „ЛайВс Клиник“ е именно в тази посока – компетентно и  правилно оценка на отока, концептуален подбор на медицинския инструментариум и похвати, съобразени с превенция на основните рискове при болни с развит лимфедем след/с онкологично заболяване – дисеминиране; ДВТ; емболия, както и загубата на време за отпочване на действителни лечебни мероприятия, влошаващо значимо прогнозата.

– Ще има ли леглова база ЛайВс Клиник?

– За момента, клиниката е организирана изцяло на амбулаторен принцип, амбицията за развитие и за посрещане на нуждите на тези болни е чрез по-нататъшни партньорства да се създаде комплексен специализиран център за медицинска рехабилитация на болни с лимфедем и в България, подходящо оборудван и осигурен, където да се провежда и обучение на болните в самообгрижване, както и квалификация на медицински персонал, каквато е европейската практика. Някои разговори в тази посока внасят, бих казала, премерен оптимизъм. Да се надяваме, че необходимостта от него, особено сега, когато има вече работеща амбулаторна структура, ще бъде правилно оценена и ще се намерят и нужните ресурси, и желаещи да подпомогнат появата му. Ето, сега си го пожелавам пред Вас!

 – С каква апаратура разполага новият център “ЛайВс клиник” и защо пациентът да се довери на Вас?

– Стремежът беше да разполага с необходимото по европейските стандарти медицинско оборудване за обективна оценка на специфичния рехабилитационен потенциал на тези болни.  В тази връзка можем да споменем като уникално за страната оборудване за компютаризирана функционална оценка и обективизация на рехабилитационния потенциал на болни с лимфедем – последно поколение бодискенер и еласто-тонограф. Водният сектор също бих определила като уникален, заради вложените по наше задание специфични характеристики на хидромасажното въздействие. Разбира се, Центърът разполага и с медицинска апаратура за деконгестия и преодоляване на лимфостазата, за превенция и лечение на съпътстващи кожни лезии, както и за класическите фактори и средства за медицинска рехабилитация.

Като първо по рода си лечебно заведение у нас с таргет тази патология, клиниката е разработила собствен Протокол за оценка и проследяване на пациенти с вторичен лимфедем, базиран и съпоставим със световните гайдлайни, надграден със специфичния опит на българската рехабилитационна медицина и натрупания няколкогодишен собствен позитивен клиничен опит в лимфедем-рехабилитацията.

Целта на нашия екип е да създадем разпознаваем център, където нуждаещите се от консултация, специфична медицинска рехабилитация и опознаване на състоянието си, да намерят подкрепа и продължаваща грижа. При тези пациенти емпиричният принцип „проба-грешка“ е не просто нежелателен, но и опасен. Опитваме се, според силите на една частна инвестиционна инициатива да осигурим най-добрия световен опит на нашите пациенти!

– Как ще се заплаща лечението?

Възможността част от рехабилитационното лечение да се провежда в обема и изискванията на НЗОК беше въпрос на професионална и човешка етика и морал към тези пациенти, към ежедневните им дилеми свързани с изявата на това инвалидизиращо състояние, ако бъде оставено на прогресия. Специализираният лимфологичен преглед с комплексна функционална оценка на рехабилитационния потенциал на тези болни, включваща и изброените вече по-горе иновативни обективизиращи методи, на този етап е срещу заплащане от пациентите. Проучихме възможността да направим групово допълнително здравно осигуряване на болни с лимфедем, за да покрие това част от разходите им, но онкологичната им анамнеза автоматично сне интереса на застрахователите. Мислим и в посока спомоществователство, но някои негативни практики у нас в последните години малко дистанцираха филантропите, затова се опитваме да предложим прозрачна и проследима система за подпомагане, която да работи за благото на пациентите и по волята на дарителите.

Много аспекти има да се опознават и решават у нас за тези болни. Но, един такъв разпознаваем по компетентности център, би спестил средства на НЗОК и неудобства за тези болни за лечение в чужбина, практика която продължава и досега. Освен че създава редица затруднения на пациентите и семействата им, след завършване на курса лечение там, те отново попадат в „ничия зона“ завръщайки се в България. Но, както се вижда, дори само от този пример и в Европа лечението не е и няма как да бъде безплатно. Но не е и за сметка на самите болни. Навсякъде, където има утвърдена и работеща програма за лечение на лимфедемно болни пациенти, разходите за това се поемат от здравно-осигурителните фондове, специално насочени субсидии за осигуряване на тези програми или от формации с идеална цел. Чрез тях се финансират специализираните лечебни заведение за лимфедем-рехабилитация, където болните наистина получават комплексна грижа в рамките на 10-дневен или двуседмичен период, без това да ощетява нито тях, нито бюджета на лечебното заведение. Което от своя страна им дава възможност да доразвиват, надграждат и осъвременяват медицинските си дейности, концентрирайки се върху качеството на предоставяната медицинска услуга.

Комплексният рехабилитационен подход към това заболяване е специфичен, започвайки от необходимата допълнителна квалификация и опит на медицинския и немедицински персонал. Тук членовете на рехабилитационния екип често включват и бандажисти, психолози, нутриционисти, болногледачи, милосърден персонал. За нуждата от интердисциплинарна колаборация с ангиолози, онколози, кардиолози, дерматолози, вече стана въпрос. Развита и остойностена е и домашната рехабилитационна грижа. Абсолютно изискване за получаването й е активното участие на пациента чрез стриктно спазване на дадените му предписания. Противното е критерий за изключване. Медицинските изделия за засегнатия от лимфедем регион/региони също се предоставят на пациентите по линия на здравното осигуряване на всеки 6 м. Това е изключително съществена фаза в повлияването на лимфедема и заобикалянето й по каквито и да било съображения опорочава резултата, а в някои случаи дори утежнява допълнително състоянието!

Малко е парадоксално, но практически НЗОК финансира изцяло един комплексен курс на лечение на лимфедемно болни българи, само ако те активно са заявили и отговарят на изискванията за лечение в чужбина. Т.е. реципиент на обществения ресурс на българската здравно-осигурителна система е лечебно заведение в друга страна от Европейския съюз. Основно поради отсъствието на разпознаваема специализирана структура у нас. Да се надяваме, че отсега нататък ще има основание това да се случва по различен начин …

– Защо „ЛайВс Клиник“?

На пръв поглед семантиката и семиотиката на наименованието насочват изцяло към персонализация. Същинският смисъл обаче е „скрит“ в абревиатурата при латинското изписване, както на собствените имена, така и на лимфните съдове – Lymphatic Vessels …

Сега вече няма тайни. И случайности! Останалото е благозвучие.

 „ЛайВс Клиник“ е ситуирана в столичния квартал Манастирски ливади, на ул. Флора 65, и ще бъде открита на 02.10.2025 г. от 17.30.

Интервю на Таня Иванова

Източник: Medical Time

Новата клиника е ориентирана към диагностика и лечение на лимфедем при болни с или след преживяно онкологично заболяване. Тя ще работи на амбулаторен принцип, по собствен Протокол за оценка и проследяване на пациенти с вторичен лимфедем.

Основател на клиниката е доц. д-р Любина Веселинова – специалист по физикална и рехабилитационна медицина с над 30-годишен клиничен опит както в болничната, така и в извънболничната медицинска помощ, с фокус върху концептуалната медицинска рехабилитация. Доц. Веселинова е пионер в комплексното болнично и извънболнично рехабилитационно лечение на вторични лимфедеми у нас, с над 5-годишен позитивен опит, съизмерим с европейските стандарти.

„Целта на нашия екип е да създадем разпознаваем център, където нуждаещите се от консултация, специфична медицинска рехабилитация и опознаване на състоянието си да намерят подкрепа и продължаваща грижа. При тези пациенти емпиричният принцип „проба–грешка“ е не просто нежелателен, но и опасен. Опитваме се, според възможностите на една частна инвестиционна инициатива, да осигурим най-добрия световен опит за нашите пациенти“, каза доц. Веселинова.

По думите ѝ възможността част от рехабилитационното лечение да се провежда в обема и изискванията на НЗОК е въпрос на професионална и човешка етика и морал към пациентите. На този етап обаче то се осъществява срещу заплащане от страна на пациентите.

„Малко е парадоксално, но на практика НЗОК финансира изцяло един комплексен курс на лечение на лимфедемно болни българи само ако те активно са заявили и отговарят на изискванията за лечение в чужбина. Така реципиент на обществения ресурс на българската здравноосигурителна система се оказва лечебно заведение в друга държава от Европейския съюз – основно поради липсата на разпознаваема специализирана структура у нас. Надяваме се, че отсега нататък ще има основание това да се случва по различен начин“, допълни още тя.

„Лайвс Клиник“ разполага с уникално за страната медицинско оборудване за компютризирана функционална оценка и обективизация на рехабилитационния потенциал на болни с лимфедем. Това включва последно поколение бодискeнер и еласто-тонограф, апаратура за деконгестия и преодоляване на лимфостазата, средства за превенция и лечение на съпътстващи кожни лезии, както и всички класически фактори и методи за медицинска рехабилитация.

Към момента клиниката е организирана изцяло на амбулаторен принцип, като амбицията за развитие е чрез бъдещи партньорства да бъде изграден комплексен специализиран център за медицинска рехабилитация на болни с лимфедем в България.

Практиката показва, че системната лимфедем-рехабилитация е най-ефективният подход, способен да доведе до стабилизиране и стациониране на състоянието за години напред. Именно в тази посока е ориентирана дейността на „Лайвс Клиник“ – чрез концептуален подбор на медицинския инструментариум и терапевтичните похвати, съобразени с превенция на основните рискове при пациенти с развит лимфедем.

„Очакваме ви в ‘Лайвс Клиник’ в кв. Манастирски ливади, ул. Флора 65, на 02.10.2025 г.“, канят от екипа на новата клиника.

Източник: Столица.бг

Източник: BTV Media Group

Доц. д-р Любина Веселинова е началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на Военномедицинска академия (ВМА). Тя завършва медицина в Медицинския университет – София през 1993 г. и придобива специалност “Физиотерапия, курортология, рехабилитация” през 1998 г.

Клиничните и научните ѝ интереси са насочени към редица социално значими заболявания – множествена склероза, вертебропатология, лечебните и неблагоприятните ефекти на електромагнитните полета.

През 2013 г. д-р Веселинова придобива научната степен “доктор” след защитена дисертация на тема “Биоефекти на електромагнитните полета в практиката на физикалната и рехабилитационна медицина върху персонала – потенциал за ограничаване и управление на риска” във ВМА – София.

Специализирала е у нас и в чужбина – мануална медицина и диагностика, ултразвукова диагностика на опорно-двигателния апарат, лазертерапия, инфилтрационна терапия. Завършила е и една от най-старите школи за електромагнитни полета в Ериче, Италия. Квалификацията си по лимфология придобива в Германия.

Хоноруван преподавател в Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Медицинския колеж „Йорданка Филаретова“ на МУ – София. Магистър по „защита на населението и критичната инфраструктура“ на Военната академия.

Автор е на над петдесет публикации в български и чуждестранни научни издания. Съавтор ев две монографични издания единствени по рода си в последните десетилетия, посветени на магнитотерапията и балнеокурортологията във военното здравеопазване. Основен автор от колектив за създаване на медицинския стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина.

С доц. д-р Веселинова разговаряме за лимфедема, предпоставките за развитието му и методите за лечението му.

– Доц. д-р Веселинова, какво представлява лимфедемът?

Лимфедемът е вид заболяване, което засяга лимфната система на човешкото тяло. Тя е изключително важна, защото отговаря за елиминирането на редица токсини.

Най-познатата за пациентите част от лимфната система са лимфните възли. Това са “спирачките” или регионалните колектори, чиято задача е да улавят „нашествениците“.

С помощта на макрофагите те ги елиминират, така че да не продължат своя път в циркулацията на човешкото тяло. Но невинаги успяват. Тогава токсините попадат в лимфната система, съседните тъкани. Така могат да възникнат възпаление или дисеминация на злокачествени процеси.

По-известно за хората звучат другите две компоненти на съдовата система на организма – артериалната и венозната, затова когато чуят Болест на Бюргер или разширени вени, знаят за какво става дума. По моите наблюдения лимфните заболявания, за съжаление, не са част от здравната култура на пациентите. 

– Какви са различните видове лимфедем и какви са методите за профилактиката им?

Лимфедемът може да бъде първичен, т. е. вроден. В тези случаи заболяването обикновено възниква поради недостатъчно развити лимфни съдове.

Това състояние може да се профилактира, като още от ранна детска възраст се носят подходящите облекла и се избягват някои игри, които биха наранили кожата, което от своя страна може да стане “врата за възпаления” и така да се превърне в причина за ранна поява на лимфедем.

Ако лимфедемът не бъде разпознат в детска възраст, то с напредването на годините, когато човек увеличава натоварването и навлиза в учебен или работен процес, който е свързан с по-продължително заседяване, заболяването със сигурност ще се прояви.

Пациентът трябва да бъде достатъчно добре информиран за заболяването си и да потърси правилния добре квалифициран специалист, за да е възможно своевременно изграждане на подходящия подход.

Подобно на предпазването в детска възраст, той включва превенция на кожната цялост, лимитиране на термичните обременявания, промени в начина на живот и организацията на ежедневието, както и носене на т. нар. компресивни трикотажни облекла, чиято степен на компресия е различна за всеки индивидуален пациентски случай.

Благоприятното при първичния лимфедем е, че лимфните колектори, намиращи се в съответните региони, са съхранени и са в състояние да поемат евакуираната застойна лимфна течност, която не може да бъде преработена адекватно при наличие на някаква вродена патология с недостатъчност в развитието на лимфната съдова мрежа.

Докато при вторичните лимфедеми разчитаме чрез рехабилитационните прийоми да пренасочим към други съседни лимфни региони, където да бъде поета адекватно. Затова казвам, че превенцията и ранната диагностика на тези състояния са много важни.

Лимфедемът, както вече се прокрадна, може да бъде и вторичен. Той възниква след някакъв вид оперативно лечение или лъчелечение, наложили се най-често поради поява на злокачествено образувание.

Според мен лечението на злокачествени заболявания в България вече е равностойно на това във всички останали европейски страни. Схемите на консервативните терапии са подобрени, въведени са нови молекули за таргетна терапия, различни модерни оперативни техники и роботизирана хирургия.

Казвам това, защото тези предпоставки водят до по-висока преживяемост при злокачествените заболявания, което е чудесно, но със себе си това носи и рисковете от развитие във времето на други заболявания, като вторичния лимфедем, например.

Затова подчертавам, че информираността на пациента, критичното му отношение към състоянието си, спазването на профилактика и навременната диагностика са изключително важни, за да не се окаже вторичният лимфедем причина за инвалидизация на тези болни, които вече са в една добра ремисия на основното заболяване или дори са излекувани напълно.

И първичният, и вторичният лимфедем имат стадии, като до момента са разпознати три, говори се и за четвърти, т. нар. елефантиаза (слоновост) на крайниците. В международната медицинска и научна област уточняването на етапите на заболяването е процес на непрекъснато допълване.

Към момента стадирането се извършва по региони на тялото и по степен на изява. Регионите включват ингвиналната област и краката, мишничната ямка и ръката, като обхващат и дланта/стъпалата, и пръстите. Степента се измерва от едно до три.

– Как пациент с операция от рак на гърдата да превентира появата на лимфедем?

В много от случаите след хирургична намеса или лъчетерапия по причините, които разясних, се развива лимфедем, като често това не се случва веднага, понякога дори години след това. Строго индивидуално е за всекиго. Точно затова трябва да има обучителни програми за тези пациенти.

В нашата болница колаборацията между различните клинични специалисти е на много високо ниво. След отстраняване на млечна жлеза по повод на неопластичен процес, дори само като частична резекция или квадрантектомия, още в първите дни след операцията, гръдните ни хирурзи насочват пациентите към консултативния екип от Клиниката ни.

Така навреме, още преди пациентите да се приберат по домовете си след като бъдат изписани, вече са „въоръжени“ с указанията и препоръките на специалистите ни – лекари и членове на рехабилитационния екип (рехабилитатори, медицински рехабилитатори, кинезитерапевти) по какъв начин да превентират, доколкото зависи от тях, изявата на вторичен лимфедем. Един детайл, ракът на гръдната жлеза, не е запазена територия само за жени!

Често, ако оперативната интервенция го изисква се налага радикално отстраняване на лимфните възли, отговорни за дренирането на даден регион по тялото и това няма как да бъде избегнато, в името на това да не се развие едно или друго последствие, защото основният стремеж в тези случаи е да се елиминира в максимален обем основното заболяване, т. е. неоплазията (злокачественото образувание).

Радикалността на операцията за даден тумор или метастази зависи от инвазивността на раковото заболяване и ангажираността му към даден лимфен регион. Определянето на целите мащабността на операцията е задача на съответния профилиран хирург, понякога на екип от различни специалности. Оттам насетне лекарите в терапевтичните специалности, каквито са и лекарите-специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, имат за задача да превентират последствията или да ги овладеят доколкото това е възможно, при вече развити такива.

Не бива да се допуска трайно разширяване на лимфните съдове и траен излив на лимфна течност в околните тъкани, защото тя, за разлика от кръвта във венозната и артериалната системи, е изключително богата на протеини.

Всяко едно задържане на недобре дренирана лимфа в околната тъкан, много бързо води до фиброзиране, именно заради богатото ѝ протеиново съдържание. И се започва една тиха „надпревара“ за завоюване на територия между лимфата и фиброзата…

– Какви са симптомите на лимфедем и различават ли се спрямо различните части от тялото, в които заболяването възниква? Към кого следва да се обърнат пациентите при съмнения за лимфедем?

Най-често се появява оток. Пациентите първо забелязват, че обемът на крайника, в един или друг негов регион, или цялостно, се е увеличил. Например единият ръкав или крачол на дреха може да отеснее, в сравнение с другия.

В началото, ако е по-лекостепенно, забелязвам, че не му отдават значение, тъй като си обясняват отока с умора в краката, дълго стоене прави и т. н.

Ако състоянието персистира, пациентите осъзнават, че става въпрос не за насложени обстоятелства и най-често се обръщат първо към личния си лекар. Той от своя страна трябва да е достатъчно добре запознат с тези състояния, за да насочи пациента за консултация със специалист по физикална и рехабилитационна медицина или съдов хирург. Може и към ангиолог.

Но това е динамична, реципрочна система в проследяването на пациента. От първостепенно значение е да се отдиференцира животозастращаващо състояние, каквото може да е дълбоката венозна тромбоза и затова съдовите хирурзи обикновено са „фронта“ в тези случаи.

Но, където и да е, погледът на лекар е задължителен в тези случаи. Не е добре пациентът сам да прилага разни компреси било то топли или студени, да бинтова и да прилага други форми на самолечение, мислейки, че ще повлияе на отока. След оценката на лекар-специалист, следва да се потърси подходящата рехабилитационна структура, който има опита и познанията в лечението на лимфедем.

– Какво представлява лимфедем рехабилитацията?

Напоследък, поради изобилието от разнородна информация и свободен достъп до интернет, се абсолютизира значението на мануалния лимфен дренаж – разновидност на масажните техники, чрез която със специфични маньоври се обработват лимфните съдове и лимфните региони.

Да, безспорно тази методика, изучаваща се в медицинските колежи от нашите специалисти по здравни грижи – рехабилитаторите, има своето място в лимфедем рехабилитацията, има своите манифестни резултати, когато бъде приложена професионално, но лимфедем рехабилитацията не включва само това.

Тя представлява комплекс от мерки, които са строго индивидуализирани спрямо състоянието на пациента. Ако има мануален или апаратен лимфен дренаж, то той трябва да бъде вграден в цялостната рехабилитационна програма, а не сам за себе си.

Друго явление, отново вследствие на изобилието от възможности в интернет, е, че пациентите си поръчват апарати за лимфен дренаж, които са на приемливи цени и с най-голямо разочарование установяват, че тяхното страдание не се повлиява от това самолечение. Напротив, дори има случаи, в които проблемът се задълбочава – например, ако досега лимфедемът е засягал само подбедрицата, вече засяга и стъпалото.

Апелирам пациентите да са внимателни с тези достъпни и така широко рекламирани апарати за пресотерапия или в случай, че решат да продължат използването им, да го съгласуват с лекуващия ги лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина по отношение на това какво налягане да прилагат, в каква последователност да извършват дренажа и т. н.

Търсейки този мануален лимфен дренаж като панацея, пациентите се излагат и на риск да го получат от неквалифицирани лица. Много и различни „центрове“ предлагат тази услуга, за да откликнат на търсенето на пазара. Но някои от тях не само, че могат да не помогнат, но и да нанесат сериозни поражения.

Лекуващият лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитационният екип трябва да бъдат еднопосочни в препоръките към пациента, който от своя страна трябва да бъде съвестен към здравето си и да поеме своята отговорност в лечебния процес. Всяко едно отклонение от пътя обикновено не води до резултат.

Ако пациентът не продължи с препоръчания му режим за хранене, движение, носене на компресивен трикотаж и т. н., не е възможно да разчитаме на дълготраен ефект.

Промените в начина на живот включват рационално хранене чрез поддържане на диета ниска на въглехидрати, движение, като в никакъв случай не става дума за интензивен спорт, а по-скоро за разходки по алея, по равно, в бавен темп, без усилие, без напрежение.

Работата във фитнес не е препоръчителна, тъй като не е подходяща за всички пациенти, но там, където е възможно, ние винаги даваме указание от какво изходно положение да се тръгне и с какво съпротивление да се работи.

– Може ли лимфедемът да бъде излекуван напълно или след диагностицирането му състоянието трябва да бъде поддържанно цял живот?

Ако лимфедемът е диагностициран още в началото, той може да бъде напълно излекуван, но пациентът трябва да продължи да се придържа към определени съвети за начина си на живот. Тогава рисковете от повторната му поява са по-малки.

Ако обаче заболяването е установено късно, отокът е „съжителствал“ достатъчно дълго и околните тъкани са въвлечени в процеса, задържалата се лимфна течност започва да се отделя като капчици през кожата и се появява т. нар. лимфорея. Това създава предпоставка за инфекции. Нерядка насложена патология при тези пациенти е и т. нар. “червен вятър” (еризипел). Това е бактериално заболяване, което трябва да се лекува с антибиотици от нашите колеги – специалистите по инфекциозни заболявания, дерматолози.

При пациенти, чийто лимфедем дълго време е бил нелекуван, още повече се утежняват нещата в лечебно-рехабилитационен план. Тук отбелязвам, че самият еризипел, при абсолютно адекватно функционираща лимфна система, може сам по себе си да доведе до развитието на лимфедем като последствие.

– От значение ли е биологичната полова принадлежност за предразположеността към заболяването?

Наблюденията от практиката ми показват, че от вторичен лимфедем по-често боледуват жени – най-вече, когато става дума за горен крайник, след операция на млечната жлеза. Жените вземат превес и при лимфедема на долен крайник обикновено след операция в малкия таз.

Лимфедемът се наблюдава и при мъже, но там като че ли по-чест е идиопатичният. Но и при тях се среща вторичен лимфедем, особено ако решат да неглижират рехабилитацията в етапа си на възстановяване след достъпното напоследък оперативно лечение за смяна на тазобедрена или колянна става.

– Каква е честотата на заболяването у нас?

За съжаление, не мога да кажа каква е честотата на лимфедема нито при деца, нито при възрастни, защото в България няма статистика, която да проследява това заболяване.

Наблюденията от практиката ми показват, че ако процентно първичните лимфедеми са много по-малък брой от случаите, то вторичните стават все по-често срещани в последните години. Както вече уточних, това се дължи на повишената преживяемост при злокачествени заболявания, заседналия начин на живот, отсъствието на профилактика.

Към момента Националният рамков договор за медицинските дейности е в процес на предоговаряне. За първа година поставихме въпроса за липсващата диагноза „лимфедем“ в „разпознатите“ от НЗОК заболявания. Първият етап от преговорите с оторизираните органи на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса като страни по договора ни дават някакъв оптимизъм.

Надяваме се, когато и Министерството на здравеопазването „седне на масата“ като заинтересована страна в тези преговори, да постигнем желания резултат.

И ако изработването на нова клинична пътека е времеемка съгласувателна процедура, то да се допълнят кодовете за лимфните заболявания в съществуващите клинични пътеки, по които работим, е нещо изпълнимо и обозримо. Едно добро началото на това е Приложение № 6-А на Националния рамков договор за кодовете на заболяванията. Сега му е времето да не остане и този път тази категория болни на „ничия земя“. Защото със сигурност такава ще се намери, пазарът на услугите няма да позволи такава ниша, но няма да е „обетованата“ …

Източник: Пулс БГ

Полковник доц. Любина Веселинова- началник на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА

• за началото на физиотерапията в Общоармейската болница в София през 1948г.
• за първата жена- военен лекар в тази специалност полк. проф. Светлана Бойкикева
• за съвременните възможности на Първа клиника по физикална и рехабилитационна медицина на ВМА

Източник: Военен телевизионен канал

Д-р Веселинова избира своя път още в детството си. Било предначертано и не подлежало на дискусия. От дядо си полковник Йовчо Йовчев, командир на военно поделение в Пловдив, тя осъзнава важността на пагона, а покрай родители й лекари се зародила обичта към медицината. Така съвсем естествено в тази семейна среда тя била откърмена с едно по-специално усещане. Д-р Веселинова избира физикалната медицина за своя специалност. Казва, че не е любов от пръв поглед, но е любов за цял живот.

Източник: BTV

Източник: Канал 3